Отново съм тук, на дюната. Същата, на брега на Пасифика, и отново чакам залеза, но друг. Загледана в наситеното червено-оранжево кълбо на слънцето, потъващо изненадващо бързо в океана, улових движение. 


Мъничка фигурка се прокрадна покрай мен и се настани на дюната. Момиче. С дълги руси къдрици, носещи се около лицето ѝ и разпилени от вятъра. Усмихна ми се плахо и попита: „Свободна ли е дюната?“


Погледнах я. ВИДЯХ Я. Разпознах я. Жена. Една от РЕДИЦАТА. Усетих тъгата ѝ. Усетих кутията ѝ. Взрях се в очите ѝ и я попитах:


Какви чувства пробужда в теб залеза?


Отново съм тук, на дюната. Същата, на брега на Пасифика, и отново чакам залеза, но друг. Загледана в наситеното червено-оранжево кълбо на слънцето, потъващо изненадващо бързо в океана и долових някакво движение… 

В този момент кутията на Пандора се отвори. От нея се изсипа порой от горчилка. За ограниченията ѝ, за затвора, в който сама се беше затворила, за безчувствеността на вагината ѝ.


Усещах я. Усещах безсилието ѝ. Усещах безизходицата ѝ. Усещах срама ѝ. Усещах бляскавата ѝ чистота. Усещах кутията ѝ. Една от РЕДИЦАТА. Редицата на момичета, казали ДА вместо НЕ. 


Редицата на насилените. Редицата на брониралите се с безчувственост. Редицата на казалите „да“ на различни мъже, а търсещи само един. Една от тези, които ги е боляло, но не са казали „не“.


Една от тези, които не са били готови, но не са казали „не“. Редицата на продължаващите да казват „да“, страхувайки се да не бъдат сами. 

Редицата на казалите „да“, защото… Прекрасни, но осакатени девойки, казали „да“, защото просто са искали мъничко любов. Казали „да“, водени от модела на „добро момиченце“, което мама ще обича, когато казва „да“. Една от жените със сексуални травми.


Ей, жени, ние имаме силата да кажем НЕ! Докога ще казваме да, а не-то ще оставяме за себе си?


Докога с всяко фалшиво „да“ ще затваряме една мъничка част от нас самите. Докога, жени? Нашето „не“ понякога е „ДА“, но на самата себе си!

Работя за тази сила. С много любов. И не защото съм се научила да го правя или пък защото, вижте ме, го правя много добре. 

Защото това е мисия. Защото усещам РЕДИЦАТА. Усещам я с цялото си същество. Редицата на казалите ДА вместо НЕ, защото…


Усещам я, защото и аз съм част от не. Аз съм… Има ли още някой?


Отново съм тук, на дюната. Същата, на брега на Пасифика, и отново чакам залеза, но друг. Загледана в наситеното червено-оранжево кълбо на слънцето, потъващо изненадващо бързо в океана, и долових някакво движение… 

Искате ли да освободите себе си? Елате на този уникален тренинг за възраждане на женското тяло!

Споделете с приятелите си!