Деарморинг: броните, които блокират нашата сексуалност

деарморинг

Днес влязох в един магазин и продавачката ми каза: “Ооо, невероятна рокля! Толкова е красива! Но не е ли твърде … сексуална!!!” Колко от вас са чували този въпрос? Нека да сме напълно честни със себе си – той обикновено е насочен към нас, жените и е в основата на броните, които блокират женската ни сексуалност.

Получаваме го в пряк вид или под формата на завоалирани намеци.  Това ни връща директно към моменти от детството, юношеството, въобще там някъде, където нашата сексуалност се е зараждала, напъпвала е. Аха да разцъфти, и се появява един насочен пръст, размахан срещу нас.

Да, с  неопределен притежател. Дали ще е майка, баща, някоя услужлива леля, учителят от 3-ти клас или бог знае коя сянка от миналото ни. Прокрадва се в нас, натисната като бутон, в тялото ни. Дори в днешния ден.

 

Бутонът на нашия негативен сексуален модел

Ако трябва да перефразираме въпроса, в яснота, той звучи така: Достатъчно добра ли съм за да бъда обичана? Или съм твърде…? Какво може да отговори обърканото момиче, което изскача у нас? Как да реагираме на емоционалния спомен, връщащ се в нас като вълна?

В обществото, сега и от поколения, възприемането на сексуалността води до голямо объркване заради противоречивите сигнали, които идват отвсякъде. От една страна, да си сексуален явно е добре. Заляти сме с море от сексуални модели, по телевизията, в рекламите, на улицата.

 

Отвсякъде надзърта секс. Все пак сексът продава, нали?

И това е откакто се помним. Спомнете си… Дори в класната стая с ужас установяваме, че това фриволно, изкусително полюшване на бедрата на съученичката ни с дългата коса, което ние някакси не си позволяваме, ѝ носи възхитения поглед точно на това момче, което ни интересува.

От друга страна, пред нас стои назидателния пръст. Аз имам такъв детски спомен. Движа се в училищния коридор и точно решавам да усетя удоволствие от докосването на престилката ми по моето бедро, и ето, в съзнанието ми се явява лицето на съседката леля Любче, строгият й поглед, с който ме проследява в асансьора, и който говори “Как може да си се облякла така?” В този момент се смразявам. Там, в училищния коридор и тук, сега…

Може би не трябва? Може би не трябва да изпитвам удоволствие? Може би така ставам недостатъчно добра?!? Какво се получава накрая, приятели? Подтискайки повика на тялото да бъде естествено и автентично в своето удоволствие, ние затваряме възможността си да усещаме. Защото може би не е добре. Може би е твърде…

Но понякога решаваме, че все пак сега, точно сега, е подходящо време да изразим удоволствието си. Точно сега е прието, даже е желателно, в крайна сметка сме сами с този, когото харесваме и според изрично въведените правила за “добро” и “лошо”, сега е момента. И тогава…

 

Къде да търся удоволствието в … тялото си?

Аз нали съм го скрила? За да не се изложа. Защото ако се изложа, няма да ме харесат и да ме обичат. Тогава на помощ идват моделите. Видени, чути, прекопирани.

Бледа имитация на истинската ни чувствена идентичност. И най-тъжното, мили мои, е че най-сигурният начин да възпрепятстваме точно това, за което бленуваме, истинското усещане, е когато вместо него поставим тази имитация.

 

Броните: тази имитация на сексуалност

Тази броня, която използваме, за да не ни боли. Броня, която създаваме, за да ни пази. От изживяната болка в миналото. Поставяме броните хитро, толкова хитро, че дори ние самите да не се хванем. Защото това е целта. Да се самозалъжем.

И тогава какво правим? Или се движим в този живот като безчувствени машини, обрали цялото си удоволствие от всяка наша крачка, скрили го, защото не е прието да го показваме, или го разиграваме така добре заучено.

Наела съм се с това, приятели мои. Да разнищвам, обяснявам, отварям и бъркам в тези брони. Това работя, така и живея. Това правя всеки ден. В случайни срещи, в лекции и уъркшопи, в индивидуални сесии. Този метод на отброниране се нарича деарморинг, и буквално значи това, сваляне на броните. Броните, които ни отдалечават най-сигурно от мечтаното, заради което ги слагаме. От възможността да усещаме.

 

 

Нашето право да изпитваме удоволствие

Удоволствие, което в обществото е наречено секуалност. Защото сексуален значи изпитващ удоволствие. И така, обикалям страната и света, за да изкрещя това, с работата и с живеенето си: „Хей, имам право да съм сексуална, ти също имаш това право!“ 

Страстта, която ме движи е да предам това и на другите. Усещането за това право, както и начините да го впишат в себе си, в телата и умовете си. То е изконно, рожденно, наше право.

От вида си, своята походката, движения, от полъха на вятъра в косите ни. Не е нужно да го крием. Защото удоволствието от живота е не само наше право, то е наше задължение!

Актуални събития

Споделете с приятелите си!